Концлагерът "Белене" 1949-1987

9789542824350

Нов продукт

29,90 лв

  • Автор: Борислав Скочев
  • Издателство: Ciela
  • Корица:
  • Размер:700х1000х160мм
  • Брой страници:924

Добавяне към списъка с желания

Жестокостта в концлагера „Белене“, а това е моделът на всеки комунис­тически концлагер, е присъща само на човешкото същество, на никое друго!

Дянко Марков

 „Белене“ не е нито първият, нито последният комунистически концлагер, но той съществува много по-дълго от всички останали, от 1949 до 1987 година почти без прекъсване. Географското разположение на този остров, откъснат от България от мощ­ните води на Дунав, дава видимост на преживяното от няколко поколения лагеристи чувство, че си изтръгнат от родината, че си отписан от света на живите. Самата комунистическа власт до своя край целенасочено използва името „Белене“ като заплашителен символ.

 За разлика от военно­временните концлагери, „Белене“ функционира през един 40-годишен мирен период – но в перманентна война на тоталитарната държава срещу една или друга група от собственото ѝ население, в непрестанна насилствена промяна на обществото и човека. За цялото съществуване на концлагера „Белене“ през него преминават над 15 000 души – 11 000 без съд и присъда и 4000 затворници (1952–1953 г.). Това са голяма част от най-авторитетните в своята среда, най-непримирими­те към налагания нов ред личности.

Борислав Скочев вади на бял свят цялата потресаваща истина за острова, който уби свободния човек. В книгата са проследени периодите на съществуване на лагера, законовите основания за въдворяване, организацията на концлагерната система, стопанската дейност и принудителния труд, агентурно-оперативната работа, охраната, режима, храната, облеклото, наказанията, медицинската помощ, опитите за бягства... разстрелите. А също проявите на съпротива срещу смазването на човешкия дух.

В каре:

Това изследване е резултат на десетгодишна работа в архива на Държав­на сигурност, на проучване на лични архиви и архивите на Политбюро, Ми­нистерския съвет и отдел „Затвори“ в ЦДА, на документи в архива на Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“ в Будапеща, на достъпния онлайн архив на ЦРУ, на руски, холандски и британски архивни източници и на десетките мемоари на бивши концлагеристи.